Досиетата на прехода вървят с лустрация
В първия ден на лятото (21 юни) Брюксел ми отправи трогателна молба: " Дайте съвет по какъв начин да спрем проведената престъпност в Европа! " Не че ми се обади персонално - комисарката по вътрешните работи Илва Йохансон (Швеция) се обърна към всички европейски жители с апел да вземат участие в за битка с проведената престъпност. Но аз като европейски жител се почувствах също поканен да направя нещо по въпроса.
Знам, че мнозина от брюкселските еврократи мислят сега повече за идната си огромна лятна почивка, и взех решение да не очаквам крайния период 27 септември, както сме привикнали да вършим у нас, а да се отзова незабавно, с цел да не отшуми гласът ми след вълните по плажовете. Първото, което ще предложа на госпожа Йохансон, е да внесе в Колегиума на Европейската комисия искане за
преразглеждане на последните три отчета за България
по Механизма за съдействие и инспекция (2018-2019 г.), от които отпадна критерият за наблюдаване над проведената престъпност в страната. България бе първата и единствена страна в Европейски Съюз, за която имаше формален европейски мониторинг за проведена престъпност плюс корупция на високо ниво (за Румъния той се ограничаваше единствено до корупцията), само че без да види резултати от битката против нея, Брюксел ненадейно реши, че тя се е изпарила или най-малко се е поевропейчила.
Вторият въпрос, който ме вълнува в отговор на апела на госпожа Йохансон, е за какво нейната родна Швеция, която през 2010 година бе основател на провъзгласената от Европейския съвет за " Европа на жителите в пространство на независимост, сигурност и правораздаване ", се въздържа да се подреди измежду страните, основали Службата на европейския прокурор и в този момент дава неприятен образец, вместо да е противоположното? Предложението ми и питането към еврокомисарката за вътрешните работи има един смисъл: Да обясни до каква степен Брюксел има намерение съществено да се заеме с един в действителност тежък проблем в Европа, или ни занимава с следващото празнодумство, с цел да имитира активност и да оправдае големите разноски на европейските данъкоплатци за издръжката на своята административна машинария.
Ще обясня своя песимизъм:
За 14 години мониторинг над България Европейска комисия не уточни нито един проведен нарушител и нито едно високопоставено корумпирано лице, въпреки че поддържаше натоварен контакт с такива хора. Корупцията на високо ниво вирее на първо място в държавните и висшите магистратски среди, които разпределят публичните средства (включително и европейските) и обезпечават безотговорност на нарушителите. Същите високопоставени персони се въртят и в Брюксел като протоколно ангажирани в съвещанията на неговите висши институции.
За максимален позор на Европа нейната работа стартира да се прави този месец от Съединените щати, които по силата на своя Закон " Магнитски " на неколцина по-изявени корумпирани лица и техни компании, с цел да покажат, че осветяването им е допустимо. Едва тогава българските управляващи се раздвижиха (и то с помощта на едно служебно правителство) да сформират описи на обвързваните лица, с цел да предпазят страната от верижна реакция, която би могла да удари и държавните компании. Американците подадоха жокер на Брюксел, че предразположен на корумпиращото деяние на визираните лица бил един " сегашен политически водач ", за който мнозина заподозряха, че е взел участие три мандата в срещите на върха на Европейския съвет.
В момента се случва нещо значимо,
тъкмо 15 години преди апела на госпожа Йохансон за битка с проведената престъпност, а точно да се отворят досиетата на престъпния ни преход. Това бе обява на 21 юни 2006 година, а два дни по-късно тогавашният президент статията като смокиново листо, с цел да отклони вниманието от идното отваряне на досието му " Гоце ". Той се изяви като подправен основател за отваряне на " икономическите досиета на прехода ", след което не последва нищо.
30 години България хвърляше социална сила да разобличава сътрудниците на починалата комунистическа Държавна сигурност, само че осветяването им не я отклоняваше от определения курс на престъпен преход. Затова се добавяха апели за тяхната лустрация, т.е. за налагането на забрани да заемат обществени постове. Но и това не помагаше по две аргументи: първо, Конституционният съд постанови, че не могат да им се постановат забрани, откакто не са нарушавали тогавашните закони в държавата; и второ, забогателите нарушители упражняваха власт посредством парите си, а не посредством държавни постове. Делян Пеевски е бил дете по комунистическо време и няма досие от Държавна сигурност, само че това не е било гаранция, че не упражнява мощно корумпиращо деяние в страната, както се схваща от американското решение за осветяването му.
Съединени американски щати ни демонстрираха правилния път
Изваждането на показ на лица като него би трябвало наложително да се съчетава с блокиране и сетнешно правосъдно лишаване на активите им, с цел да се обезвреди най-силният им лост за въздействие. По този въпрос може да се доверим на американците, тъй като като най-голяма капиталистическа страна познават добре силата на парите.
Забогателите незабавно след краха на комунизма социолози, които от години твърдяха, че преходът е приключил, имаха поради, че парите в страната към този момент са разпределени и притежателите им не се нуждаят от повече промени, защото ще поддържат статуквото, което ги устройва. По този метод споделяха, че крайната цел на престъпния преход е основаването на престъпна върхушка и несъмнено бяха прави. Но обществото не можеше да одобри такава цел за своя и последователно съзряваше да я отхвърли.
Има достатъчно признаци, че този развой е почнал. Поименното изтъкване на корумпирани и корумпиращи лица е като затъркаляла се снежна топка, която ще продължи да нараства. Те са навързани между тях като свински вътрешности и няма значение кой по кое време ще бъде огласен, тъй като ще измъкне на ярко и други. Ако се използва по-съвременна метафора, те са като хиперлинкове, които вършат осведомителни връзки един към друг. Разкриването и замразяването на благосъстоянията на едни ще води до евакуиране на джобовете и на други. И тук Конституционният съд не може да им се притече на помощ, тъй като става дума за откриване на " необяснимо " забогатяване, а не за посягане върху човешки права.
До началото на есента, когато ще завърши публичната консултация на Европейска комисия по какъв начин да се бори с проведената престъпност, може да се съберат освен оферти, само че и нагледни образци от България какво да прави. Но тогава ще бъде още по-срамно за Брюксел, че вместо той да оказва помощ на България да се избави от престъпната си орис, ще черпи опит от нея.
Знам, че мнозина от брюкселските еврократи мислят сега повече за идната си огромна лятна почивка, и взех решение да не очаквам крайния период 27 септември, както сме привикнали да вършим у нас, а да се отзова незабавно, с цел да не отшуми гласът ми след вълните по плажовете. Първото, което ще предложа на госпожа Йохансон, е да внесе в Колегиума на Европейската комисия искане за
преразглеждане на последните три отчета за България
по Механизма за съдействие и инспекция (2018-2019 г.), от които отпадна критерият за наблюдаване над проведената престъпност в страната. България бе първата и единствена страна в Европейски Съюз, за която имаше формален европейски мониторинг за проведена престъпност плюс корупция на високо ниво (за Румъния той се ограничаваше единствено до корупцията), само че без да види резултати от битката против нея, Брюксел ненадейно реши, че тя се е изпарила или най-малко се е поевропейчила.
Вторият въпрос, който ме вълнува в отговор на апела на госпожа Йохансон, е за какво нейната родна Швеция, която през 2010 година бе основател на провъзгласената от Европейския съвет за " Европа на жителите в пространство на независимост, сигурност и правораздаване ", се въздържа да се подреди измежду страните, основали Службата на европейския прокурор и в този момент дава неприятен образец, вместо да е противоположното? Предложението ми и питането към еврокомисарката за вътрешните работи има един смисъл: Да обясни до каква степен Брюксел има намерение съществено да се заеме с един в действителност тежък проблем в Европа, или ни занимава с следващото празнодумство, с цел да имитира активност и да оправдае големите разноски на европейските данъкоплатци за издръжката на своята административна машинария.
Ще обясня своя песимизъм:
За 14 години мониторинг над България Европейска комисия не уточни нито един проведен нарушител и нито едно високопоставено корумпирано лице, въпреки че поддържаше натоварен контакт с такива хора. Корупцията на високо ниво вирее на първо място в държавните и висшите магистратски среди, които разпределят публичните средства (включително и европейските) и обезпечават безотговорност на нарушителите. Същите високопоставени персони се въртят и в Брюксел като протоколно ангажирани в съвещанията на неговите висши институции.
За максимален позор на Европа нейната работа стартира да се прави този месец от Съединените щати, които по силата на своя Закон " Магнитски " на неколцина по-изявени корумпирани лица и техни компании, с цел да покажат, че осветяването им е допустимо. Едва тогава българските управляващи се раздвижиха (и то с помощта на едно служебно правителство) да сформират описи на обвързваните лица, с цел да предпазят страната от верижна реакция, която би могла да удари и държавните компании. Американците подадоха жокер на Брюксел, че предразположен на корумпиращото деяние на визираните лица бил един " сегашен политически водач ", за който мнозина заподозряха, че е взел участие три мандата в срещите на върха на Европейския съвет.
В момента се случва нещо значимо,
тъкмо 15 години преди апела на госпожа Йохансон за битка с проведената престъпност, а точно да се отворят досиетата на престъпния ни преход. Това бе обява на 21 юни 2006 година, а два дни по-късно тогавашният президент статията като смокиново листо, с цел да отклони вниманието от идното отваряне на досието му " Гоце ". Той се изяви като подправен основател за отваряне на " икономическите досиета на прехода ", след което не последва нищо.
30 години България хвърляше социална сила да разобличава сътрудниците на починалата комунистическа Държавна сигурност, само че осветяването им не я отклоняваше от определения курс на престъпен преход. Затова се добавяха апели за тяхната лустрация, т.е. за налагането на забрани да заемат обществени постове. Но и това не помагаше по две аргументи: първо, Конституционният съд постанови, че не могат да им се постановат забрани, откакто не са нарушавали тогавашните закони в държавата; и второ, забогателите нарушители упражняваха власт посредством парите си, а не посредством държавни постове. Делян Пеевски е бил дете по комунистическо време и няма досие от Държавна сигурност, само че това не е било гаранция, че не упражнява мощно корумпиращо деяние в страната, както се схваща от американското решение за осветяването му.
Съединени американски щати ни демонстрираха правилния път
Изваждането на показ на лица като него би трябвало наложително да се съчетава с блокиране и сетнешно правосъдно лишаване на активите им, с цел да се обезвреди най-силният им лост за въздействие. По този въпрос може да се доверим на американците, тъй като като най-голяма капиталистическа страна познават добре силата на парите.
Забогателите незабавно след краха на комунизма социолози, които от години твърдяха, че преходът е приключил, имаха поради, че парите в страната към този момент са разпределени и притежателите им не се нуждаят от повече промени, защото ще поддържат статуквото, което ги устройва. По този метод споделяха, че крайната цел на престъпния преход е основаването на престъпна върхушка и несъмнено бяха прави. Но обществото не можеше да одобри такава цел за своя и последователно съзряваше да я отхвърли.
Има достатъчно признаци, че този развой е почнал. Поименното изтъкване на корумпирани и корумпиращи лица е като затъркаляла се снежна топка, която ще продължи да нараства. Те са навързани между тях като свински вътрешности и няма значение кой по кое време ще бъде огласен, тъй като ще измъкне на ярко и други. Ако се използва по-съвременна метафора, те са като хиперлинкове, които вършат осведомителни връзки един към друг. Разкриването и замразяването на благосъстоянията на едни ще води до евакуиране на джобовете и на други. И тук Конституционният съд не може да им се притече на помощ, тъй като става дума за откриване на " необяснимо " забогатяване, а не за посягане върху човешки права.
До началото на есента, когато ще завърши публичната консултация на Европейска комисия по какъв начин да се бори с проведената престъпност, може да се съберат освен оферти, само че и нагледни образци от България какво да прави. Но тогава ще бъде още по-срамно за Брюксел, че вместо той да оказва помощ на България да се избави от престъпната си орис, ще черпи опит от нея.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ